Исторически преглед на Ци Гун

ноември 18, 2013

Магия , Разваляне на магияСъществували са четири главни подразделения или школи в теорията и практиката на Ци Гун – конфуцианска, лекарска, школата на будистките монаси и школа на даосите. Тези групи не са взаимно изключващи се, тъй като лекарят, изучаващ в своята практика функционирането на Ци, в същото време е бил последовател на Конфуций или на даоизма. Обаче трудовете, с които разполагаме, обикновено се причисляват към една от школите. Последователите на Конфуций се интересували повече от процесите в човешкото общество, отколкото от усамотяването и самоусъвършенстването. За тях целта на Ци Гун била да направи хората no-пригодни за изпълнение на функциите им. Тази група включвала много известни артисти и учени, а техните възгледи за Ци Гун често намирали израз в поезията.

Най-известни сред тези поети били Ли Бо, Су Дунпо и Бай Гуей. Су Дунпо и Шън Цунчун са съавтори на „Су Шън Лян фан’ („Добри предписания на Су и Шън“). Лекарите не се числели към определена философска школа, макар че в тяхната работа често проличавало даоското влияние. В трудовете им, преди всичко, се разисква баланса на Ци. Нудистките монаси пък наблягали върху освобождаването от страданието на съществуването чрез познание. Техният главен метод бил неподвижната медитация с дишане, целяща успокояване на ума. Макар че така се развивала значителна циркулация на Ци, те не смятали това за главна цел. Даосите проповядвали оттегляне от обществото за постигне на самоусъвършенстване, а в последствие и безсмъртие. За тази цел, те използвали Ци Гун и алхимия, които често се разглеждали като едно цяло. Всъщност, двата термина, използвани в тази книга, Уай Дан и Ней Дан, описващи методи за подобряване на циркулацията на Ци, първоначално означавали алхимичен елексир на безсмъртието.

Ръкописите, отпреди династията Хан, са твърде разпокъсани и непълни и голяма част от историята на този период се губи в предположения. Историята на теорията на Ци обикновено се свързва с началните стъпки на китайската медицина, по време на управлението на Жълтия император Хуанди (2690-2590 пр.н.е.). Книгата, която и до днес е теоретична основа на китайската медицина, „Ней Дзин Су Уън“ („Класическа книга за вътрешната медицина“), се приписва на Хуанди, но съвременните учени смятат, че тя датира от времето на династията Хан.

„И Дзин“ („Книга за промените“), от друга страна, е много стара книга, датираща отпреди 2400 г. пр.н.е. Тя описва, в сбита форма, всички разновидности на природата. Природните сили са представени чрез осем триграми, които се комбинират в 64 хексаграми. Тези фигури са проникнали навсякъде в китайската култура и не е изненадващо, че осемте триграми се използват и за описание на циркулацията на Ци в тялото.

По време на династията Шан (1766-1154 г. пр.н.е.), хората използвали каменни накрайници, наречени Бян Ши, за да стимулират кухините по каналите, което влияело върху циркулацията на Ци и успокоявало болката. Те вече били открили, че за стимулиране на акупунктурните точки острите предмети са по-добри от пръстите.

През VI Век пр.н.е. философът Лао Дзъ (Ли Ър) в своята книга „Дао Дъ Дзин“ (Класическа книга за добродетелите на Дао), по специално в глава 10, описва дихателни техники за увеличаване на продължителността на живота. Това е първият ръкопис за използване на дихателни техники, с цел увеличаване на Ци и оттук – продължаване на живота.

„Ши Дзu (Исторически записки) сочи, че през периодите Пролет – Есен и Воюващите царства (770-221 г. пр.н.е.) вече са били използвани по-усъвършенствани методи на дихателната практика.

Около 300 г. пр.н.е., даоският философ Джуан Дзъ описал Връзката между дишането и здравето в своята книга „НанХуа Дзuн. Там се казва: Xopaтa от миналото често дишали чак до пeтuтe. Това потвърждава, че дихателните методи за циркулация на Ци са били използвани тогата от някои даоси.

По време на династиите Цин и Хан (221 г. пр.н.е. до 220 г. от н.е.), били написани няколко книги свързани с Ци Гун. „Нан Дзин“ (Класическа книга за нарушенията) от известния лекар Бян Чюе описва използването на дишането за увеличаването циркулацията на Ци. „Хан Су И Ун Дзъ“ описва четири метода на тренировки по Ци Гун. „Джин Гуей Яо Люе“ на Чан Чунджиен описва използването на дишане и акупунктура за поддържане на добър поток на Ци. „Чоу И Чан Тон Ци“ на Уъй Боян описва връзката на хората с природните сили и с Ци. По това Време се натрупвало и анатомично познание чрез дисекция на тела. Строежът на човешкото тяло, във връзка с каналите и нервната система, бил по-добре изучен и така съществуването на циркулацията на Ци се приело по-широко.

По време на династията Джин (III в. от н.е.), известният лекар Хуа То използвал акупунктура за анестезия в хирургията. Освен това, той разпространил даоския метод Цзюан Джин за генериране на локална циркулация на Ци, който имитирал петте животни: тигър, елен, маймуна, мечка и птица. Това било форма на Уай Дан и се наричала „У Чин Си“ („играта на петте Животни“). Лекарят Гар Хун, в книгата си „Бао По Дзу“, споменава за използване на съзнанието за насочване и увеличаване на потока на Ци.

Някъде през периода 420-581 г., Тао Хундзин събрал в книгата „Ян Шън Йън Мин Лу“ много техники от Ци Гун за подобряване на здравето.

По време на династията Лян (502-557 г.), будисткият монах Да Мо пристигнал в манастира Шаолин . Той видял, че монасите били много слаби и почти нищо не можели да правят. Това така го разстроило, че той се затворил сам, за да обмисли проблема. Останал усамотен девет години. Когато се появил, бил написал две книги, едната от които „И Джин Дзин“ (Класическа книга за мускулното развитие) се е запазила до днес. Упражненията в тази книга са форма на Уай Дан (външно-вътрешен Ци Гун), използваща концентрацията за развитие на локалната Ци и увеличаване на нейната циркулация. Монасите практикували тези методи и открили, че са увеличили многократно силата си. Това обучение било включено във формите на бойните изкуства и е първото известно приложение на Ци Гун в тях.

Шаолинските монаси продължили да развиват тези методи и създали пет групи от форми, които имитирали движенията на животни, известни с техните бойни способности. Това били тигърът, леопардът, драконът, змията и жеравът. Тези имена на животни все още се срещат в стиловете Кун фу.

Развитието на методите и теорията на Ци Гун продължило и по време на династиите Суй и Тан (581-907г.). Чоу Юн Фан съставил книгата „Чy Бин Юн Хоу Лю„, която е истинска енциклопедия от методи. Той излага 260 различни начина за увеличаване потока на Ци. Книгата „Чън Джин Фан“ на Сун Сумао описва метод за насочване на Ци, въвежда използването на шестте звука  и тяхната връзка с вътрешните органи, а също така представя колекция от техники за масаж, наречени „49 техники за масаж на Лао Дзъ“. Книгата „Уай Тай Ми Яо“ на Уан То разглежда използването на дихателна и билкова терапия при нарушения в циркулацията на Ци.

От 960 до 1368 г. (династиите Сун, Дзин и Юан),са написани няколко интересни неща. „Ян ШънДжи“на Чан Антао разглежда практиката на Ци Гун. Книгата „Зу Мън Ши Ши“ на Чан Дзъхуо използва Ци Гун за лечение на външни наранявания като поразявания и изкълчвания. „Лан Ши Ми Чан“ на Ли Джоу използва Ци Гун и билколечение за вътрешни нарушения. „Джъ Дзъ Ю Лун“ на Чу Данси обяснява теоретично употребата на Ци Гун в лечението на болестите.

Смята се, че по време на династията Сун (960-1279 г.) Джан Санфън създава Тай Дзи Цюан в планината У Дан. Тай Дзи е бойна форма на Ней Дан Ци Гун, която извежда енергията от Дан Тян – точка в долната част на корема на 3.8 см. под пъпа. Започва се с „малкия кръг“ в торса и главата, след това се разширява до „големия кръг“ в цялото тяло, след което енергията се прилага в боя.

През 1026 г., Уан Уъйи изработил известния „меден човек“ (кух меден манекен с маркирани канали и дупки на мястото на кухините.

Той помогнал по-систематично да се изложи теорията за акупунктурата. От този момент до времето на династията Дзин, съществуването на Ци, приносът й за здравето, както и ползата и в бойните изкуства продължили да печелят широка популярност, като сред китайците били развити и практикувани много начини за увеличаване на циркулацията й. Например, генерал Юе Фей, който живял по време на южната династия Сун (1177 – 1279г.), се смята за създател на много стилове Ци Гун. Говори се, че генерал Юе Фей, виждайки, че войниците му са слаби, използвал упражненията от „И Джин Дзин“ на Да Мо като основа и ги модифицирал в Ши Ър Дун Джин или „Дванадесетте къса брокат“ (по-късно опростено в Ба Дуан Дзинили „Осем къса брокат“), за да тренира войниците си. По-късно развитие на Ши Ър Дун ДЖин е Син И, а също и Лкз Хо Ба фа.

Има още няколко стила на Ци Гун, създадени през този период, които все още се използват за тренировка от някои хора. Бойците от направлението Ър Мей, съсредоточено в планината Ър Мей в провинция Съчуан, все още използват тяхното Фу Бу Гун (Тигрови стъпки) и Ши Ър Цюан (Дванадесетте пози). Друг стил, който днес рядко се използва, но е бил широко прилаган преди революцията, е Джяо фа Гун (Стил на просяка), който се е практикувал от просяци, за да им даде възможност да устояват на природните стихии и да не се разболяват от нередовното хранене.

По време на династиите Мин и Цин (1368-1911 г.), публикуването на книги по Ци Гун продължило. „Ци Лин Ба Мъй Коу“ на Ли Шицин разглежда връзката на Ци Гун с каналите. „Бао Шън Ми Яо“ на Цо Юнбай прави обзор на подвижния и статичен Ци Гун. „Ян Шън Хуо Ю“ на Чън Джидзу разглежда трите същности: Джиен (сперма), Ци (вътрешна енергия) и Шън (дух) и как те да бъдат защитени и предпазени. За мъжете, както прекомерното запазване на спермата, така и прекомерното й разпиляване са вредни за здравето, така че сексуалният живот трябва внимателно да се регулира в съответствие със здравословното състояние и възрастта. Книгата „И фан Джи Джие“ на Уон Фаниен е преглед и обобщение на предишни публикации. „Ней Гун Туо Шоу“ на Уан ДзъЮн представя упражненията от „Дванадесетте къса брокат“ и обяснява идеята за използване на статичния и подвижния Ци Гун.

Добре познатият стил Ба Гуа Цюан (Юмрукът на осемте триграми) е създаден по време на династията Цин (1644-1911 г.) и се практикува и до днес. Друг известен стил – Фо Люн Гун (Огненият дракон) е създаден към края на династията Мин (1640 г.) от направлението Тай Ян и се използва за здравни цели. Много други стилове и методи са били използвани, но голяма част от тях са забравени или са известни на малко хора.

От 1911 г. в Китай са написани толкова много книги, че авторът може само да насочи читателя към книгохранилищата. Методите на Ци Гун са широко известни днес като Тай Дзи Цюан, Ба Гуа Цюан, Син И Цюан и Лю Хо Ба Фа, които всъщност са бойни изкуства, а Ши Ър Дун Джин, Ба Дуан Дзин, И Джин Дзин и У Чин Си са упражнения за здраве.

Тагове: Магия , Разваляне на магии

Comments

comments